Празник на училището

         По случай патронния празник на нашето училище взехме участие в инициативата "Чети с мен". Поканихме ученици, наши приятели, от 7."Б" клас - Виктория Руменова, Иван Пенев, Алекс Енчев и Иванина Денева, за да прочетем заедно един от най-хубавите разкази на Йордан Йовков -  "По жицата"

           След четенето подарихме лични книги на какичките и батковците и им пожелахме много успехи в ученето.

         Подредихме кът със снимки на Йовков и изработихме бяла лястовица, която да носи и на нас надежда и вяра в доброто.

В часът, посветен на Йордан Йовков, попълнихме работен лист, в който записахме част от есето "Наша книга, наш език" :

"Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно; заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика. Не говоря за нас, възрастните. Но все ще се случи тъй, все ще дойде такъв ден, че тая книга ще падне в ръцете на някоя млада чиста душа – и ще я прочете. Първата хубава книга, прочетена за първи път!Книгата, която ще скътате в къщата си, ще чака незасегната и чиста душа на някой млад читател. Нейното предназначение е голямо и прочитането й е като обред. Нека затуй тя да бъде някоя хубава българска книга."

         Говорихме и за първата книжка, която всеки от нас е прочел, и за любимите ни литературни герои, а накрая написахме  мисъл на певеца на Добруджа:

„С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората“

        Всички се съгласихме, че любовта и доброто между хората са най-важни в живота ни.
        В края на часа посетихме училищната библиотека, за да дарим лични книжки, които да са в помощ на всички ученици. Господин Риков ни посрещна с усмивка и ни предложи много книжки с приказки, които ние с удоволствие разгледахме. Благодарихме му и обещахме, че пак ще идваме, за да взимаме книги, с които да политаме и да мечтаем, докато ги четем.

         Йордан Йовков заслужава да присъства в сърцата на българите, защото той не само че обогатява българската литература със своето разностранно творчество, но и ни показва същността на българина. Когато говорим за личността и живота на певеца на Добруджа, е важно да се вглеждаме и в произведенията му, защото те са достатъчно истински и недвусмислени, за да добием представа както за него, така и за това какъв трябва да е светът, в който живеем. А именно такъв, какъвто той ни го представя – по-красив и хармоничен, по-обикновен, но по-истински. 

         И ако следваме завета, който Йордан Йовков ни остави в творбите си, че красотата и добротата съвпадат и са ключът към един по-светъл и искрен свят, то нека да го използваме, за да сътворим този по-добър свят, в който да растат щастливи децата ни.